Голямата „конспирация“ за контузиите във Висшата лига: разделяне на мита от реалността

Тази седмица Фил Фодън, Коул Палмър и Оли Уоткинс се оттеглиха от международните задължения с Англия поради леки наранявания или заболявания.

Тези оттегляния не са необичайни, особено когато мачовете са или приятелски, или сравнително несъстезателни квалификационни мачове срещу по-слаби отбори. Докато международните треньорски щабове искат пълен набор от играчи, те също са наясно с желанието на клубовете да защитят активите си от контузии, особено в насред натоварен график. И имайки предвид това, клубовете от Висшата лига ще използват това, когато е възможно.

Теорията е следната. Въвеждането на зимна пауза беше трудна победа за елитните клубове – но ако някои играчи могат да си починат по време на международните прозорци, на практика им се предоставя още една ваканция в началото на сезона, което им позволява да останат по-свежи.

При толкова ограничени маржове, каквито са в надпреварата за титлата и европейските места, това има смисъл. На практика използването на системата не е просто – обикновено има близки взаимоотношения между медицинския персонал както в клуба, така и в страната, като всякакви груби опити да се пропусне международното задължение вероятно ще бъдат забелязани. Независимо от това, винаги ще има присъди и е логично някои клубове да са по-настоятелни в оттеглянето на своите играчи от други.

Тази седмица оттеглянето на Фодън създаде особена буря. Напускането на плеймейкъра на Манчестър Сити поради заболяване доведе до много привърженици в социалните медии – особено феновете на Арсенал, очаквайки близка битка за титлата – твърдейки, че това е гамбит, който да го защити за по-късно през сезона.

В този случай обвиненията изглеждат несправедливи – Фодън пропусна последните два мача на Сити заради неуточненото заболяване и няма история на оттегляне от международни отбори поради дребни проблеми.

Но често отделни случаи могат да бъдат обяснени чрез неясна терминология като „мускулни болки“, „умора“ и „текущо управление“ – с играчи, които се появяват в мачове от Висшата лига за своите клубове от двете страни на почивката.

Миналия сезон, например, петима играчи на Сити се оттеглиха от международните отбори през ноемврийския прозорец – Родри, Едерсън, Матео Ковачич, Нейтън Аке и Джон Стоунс. Трима от тях – Родри, Едерсън и Аке – се появиха в първия мач на Сити след почивката.

Естествено, неща като това може да останат в съзнанието на поддръжниците и да означават тенденция, но това не е непременно точно.

За да проверим дали някои клубове са по-активни в оттеглянето на играчи от други, Атлетик проучи нараняванията за всеки традиционен клуб от „Големите шест“ по време на международни прозорци в началото на сезона през последните пет сезона.

Данните, събрани с помощта на Премиер нараняваниябеше филтриран, за да се елиминират дългосрочни отсъствия, продължаващи повече от 21 дни, и не включва играчи, принудени да се оттеглят поради правителствени насоки относно Covid-19.

В крайна сметка това предполага, че теориите, разпространявани в социалните медии, са точно това – теории. Като цяло големите шестима са имали подобен брой общи тегления – и въпреки че Сити води с осем (според нашия набор от данни), това е само с един повече от четири други клуба.

Леката преднина на Сити може да се обясни и с техния собствен успех – от това следва, че отборът, който е спечелил седем от последните осем титли във Висшата лига, може да има по-голям брой международни играчи от своите конкуренти.

Общият брой на оттеглените играчи включва онези играчи, които са били контузени във финалните мачове на техния клуб преди международната пауза и впоследствие са пропуснали мачове след подновяване на вътрешните срещи — което не би се разглеждало като проблем.

Вместо това изглежда, че по-явните случаи включват играчи, които не са пропуснали нито един клубен мач поради контузия преди или след международната пауза – повдигайки въпроси дали може да са били достатъчно здрави, за да играят някаква роля в мачовете, които са пропуснали.

Имаше седем примера за това миналия сезон — Едерсън (крак) и Родри (чук) за Сити; Уилям Салиба (пръст на крака) и Леандро Тросард (стегнато сухожилие) за Арсенал; Николас Джаксън (китка) за Челси; Софян Амрабат (гръб) за Манчестър Юнайтед и Дестини Удоги (колянно сухожилие) за Тотнъм Хотспър (въпреки че Удоги беше наказан за мача преди почивката).

През последните пет сезона числата тук се изравняват. Има четири примера за това, което се случва на играчи на Арсенал, но това е подобно число на Сити, Челси и Спърс (и трите). Манчестър Юнайтед има два, а Ливърпул само един.

Единственият случай на Ливърпул, Анди Робъртсън, предизвика интересна дискусия с мениджъра на Шотландия Стив Кларк. Един закон на ФИФА, известен като „правилото на петте дни“, дава възможност на националните отбори да блокират играчи да не се появяват за техните клубни страни за този период от време, за да избегнат фантомни наранявания.

Запитан на пресконференция дали е разстроен от обстоятелствата при оттеглянето на Робъртсън, Кларк отговори: „Трябва да приема на чиста монета, че всяка отмяна е отмяна поради контузия.“ По-късно той добави: „Нямам нищо против битка, ако трябва да се бия, стига да е битка по правилната причина – лесно е да кажеш „използвай петдневното правило“, но не го правиш искат да навредят на отношенията между играчите и техните клубове.

Тъй като клубовете са относително последователни по отношение на броя и тежестта на тегленията си, изглежда правилно, че Кларк ги приема за чиста монета – след като погледне данните, няма признаци, че едната страна се опитва да играе на системата повече от другите.

Това е конспиративната епоха на Висшата лига – но контузиите все пак може да са изключение.

(Горна снимка: Майкъл Ригън/Гети изображения)